Кърменето - моя опит ЧАСТ 1

Кърменето - моя опит ЧАСТ 1

4 февруари 2021
  • Сподели:

Кърменето е едно от най-естествените неща, които една майка може да даде на детето си. Господ ни е създал така, че да можем да дадем на бебенцето ни това, от което има нужда, когато се роди. Съвършенство, процес, така добре сътворен и толкова естествен. Има експерти по кърмене, учители, консултанти, медицински лица, книги - много източници, от където може да се събере информация как се кърми и какви са ползите на кърмата. Как са кърмели бабите, прабабите, и пра пра пра бабите, когато никой не ги е учил - следвали са естествените си инстинкти, знаели са, че няма друга опция, и са се учили едни други. Живота се променя и ние нормално се адаптираме към това, никой не носи вина, че се е родил е една или друга епоха. Но трябва да не забравяме да се доверяваме на инстинктите си.

 Интернет е пълен с материали и информация за кърменето. Аз имам две дечица, момче и момиче, ще споделя какво се случи при мен, личния ми опит, защото история от „истиснкия живот“ помага повече от поредната статия с листнати правила и норми. Ние си създаване правилата. Наистина имаме вродени инстинкти и трябва да ги усетим и чуем.  

 

Първото ми дете


Може би всяка жена, съзнателно или не, си представя как един ден ще стане майка. Вероятно покрай тази идея, си представяме и раждането. Е моето първо раждане не протече и близо до това, което съм си представяла. Родих по спешност секцио, никога не си бях мислила, че може да се стигне до там. Ходих на всякакви курсове по естествено раждане, дишане, четох много книги, подготвях се емоционално за „големия“ ден. Разбира се, Бог за пореден път ме научи, че не за всичко можем да си правим планове.

Но раждането е друга тема, сега за кърменето. В болницата, която родих (известна частна болница в София), не получих нужната подкрепа и информация относно кърменето. При мен кърмата тръгна много трудно, гърдите ми се подуха ужасно, станаха на буци и болката беше огромна. Не можех да дишам и да се движа от болката в гърдите. В болницата ме погледнаха и казаха, че изглежда имам някакъв проблем с каналите и че си е моя грешката (така и не разбрах каква) и че няма да мога да кърмя, да се откажа веднага с опитите си, нямало никакъв смисъл да се мъча, защото има много адаптирани млека. Предложиха да ми инжектират нещо, което ще спре кърмата и ще сложи край на мъките ми. Аз продължих да опитвам. С ръчна помпа се опитвах да отпуша каналите, не ставаше, с електрическа помпа отново опитвах, почти не сташе. Електрическата помпа беше предоставена от болницата, но се намираше на много неудобно място за родилките. Не искаха да я дават на майките по стаите, затова се ходеше до друго място (а с току що направено секцио това си беше направо приключение), където в една малка и неотопляема стая, нещо като склад за материалите им, можеше да се ползва (родих февруари и беше студено). Така, че проверете предварително в болницата дали имат електрическа помпа и как можете да я ползвате. Ако решите да си набавите сами (така направих при второто ми раждане) разпитайте приятелки или си купете. По форуми има и втора употреба, което не трябва да отхвърляте като опция. Те се стерилизират и реално са като нови. 

Болката беше ужасна. В болницата отново ме съветваха да спра и да ми поставят инжекцията или да спра да ги занимавам с този „проблем“. Накрая дойде момента на изписването, прибрах се – както казва мама „вкъщи и стените помагат“, за първи път усетих силно колко е права. Приятелка на мама я беше посъветвала да правя горещи компреси с вода от преварен магданоз. Още същия ден дойде една акушерка вкъщи и ми помогна с изстискването на ръка и масажи. Болеше силно, но помогна много. С компресите и масажите до вечерта положението се подобри изключително много. Личният ми лекар, Жена с главно „Ж“, за която лекуването е призвание дълбоко заложено в клетките й, също много ми помогна. За няколко дни всичко беше отминало, нямаше помен от болките и напрежението в гърдите и остана само едно щастливо накърмено бебе.


Другия проблем, който ми представиха с кърменето в болницата беше свързан с това, че детенцето ми има къса юздичка на езика по рождение – казаха ми, че при такова състояние, бебета не могат да сучат. Това бебе, не че сучеше, а направо ме изсмукваше. Той сучеше с часове и с огромно желание и апетит, през целия период на кърмене никога не съм имала проблеми заради тази къса юздичка. Кърмих това синеоко момченце дълго време без никакъв проблем повече. Не казвам, да не се вярва на медицинските лица, разбира се, че трябва да се доверяваме и да сме благодарни дълбоко, че ги има. Казвам само, че трябва и да се вслушваме и в инстинктите си, в  усещанията си и здравия разум. Ние сме майки на децата си и знаем много. Става някак автоматично, сякаш ни се отключват центрове на мозъка, за които не сме подозирали.

 

Второто ми детенце и моите съвети > ЧАСТ 2